Лекции по Облигационно право (специална част) - част 8 Печат
Петък, 04 Май 2007 10:42

ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА

Чл.258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Чл. 259. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.
Чл.260. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.
Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.
Чл. 261. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.
Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното.
Чл.262. Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.
Чл.263. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.
Чл.264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
Чл.265. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.
Чл.266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.
Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл.267. Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.
Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.
Чл.268. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл.269. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.
При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

Определение

Изработката е договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният - да заплати възнаграждение.
Проф. Попов: Съглашение, с което едната страна (наречена изпълнител) се задължава да извърши или изработи нещо на свой риск съгласно задачата на другата страна (наречена възложител), която на свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати.

Страни по договора

13.1.1.1.1.1.1.Възложител (поръчващ/
13.1.1.1.1.1.2.Изпълнител

Правна характеристика

1.Консенсуален – “страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие” (Кожухаров)
2.Двустранен (и престационен) – “създава задължения и за двете страни: за едната - да изработи нещо; за другата - да приеме изработеното и да плати.” (Кожухаров)
3.Възмезден – “срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение.” (Кожухаров); “всяка страна получава обляга” (Попов)
4.Комутативен – облагата е предварително известна и определена
5.Каузален – “извършване на нещо срещу заплащане на определено възнаграждение” (Попов)
6.Неформален

Особености с оглед предмета на задължението на изпълнителя:

1.Това е задължение за facere - изпълнителят дължи някакъв резултат, поначало трудов. Това може да бъде както вещ, така и нематериално благо, напр. произведение на изкуството, патент и т.н. Изпълнителят може да изработи възложеното с личен труд, но договорът не е по дефиниция intuito personae.
Изпълнителят е самостоятелен при изпълнение на работата. Тази самостоятелност обаче е балансирана с това, че рискът от невъзможността да се изпълни работата по правило е за изпълнителя и това положение е изрично установено в чл.267/1/изр.1. Това означава, че изпълнителят няма да получи възнаграждение.
Правилото относно риска е смекчено в някои случаи. Така напр. в чл.267/1/изр.2 е предвидено, че в случай на частична невиновна невъзможност, ако онова, което е изработено може да бъде полезно на възложителя, тогава той дължи възнаграждение, съответно част. И това правило се отличава от общото правило на чл.89 ЗЗД:
При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Ограничение, изменение на това общо положение за риска е уредено и в чл.267/2 - хипотеза, при която невъзможността за изпълнение се дължи на негодността на проекта или материала, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно е предупредил поръчващия. В този случай възложителят е нарушил задължението си за оказване на съдействие.
Рискът от погиването на материала е за собственика на материала.

Отграничения

Изработка и продажба

Задължението на продавача е за dare, докато при изработката най-важното задължение на изпълнителя е за facere - той трябва да изработи поръчаното, а прехвърлянето на собствеността е функция от това задължение. Няма проблеми при разграничаването на двата договора, когато изпълнителят изпълнява работата с материали на възложителя или пък той само поправя вещи, дадени му от възложителя. Но трудности възникват когато изпълнителят е собственик на материала. В този случай вероятно разграничението трябва да се проведе по следните критерии:
меродавна ще бъде волята на страните;
ако страните не са уговорили нищо, най-приемливо и традиционно твърдение е следният критерий: ако онова, което е изработено е заместима вещ - договорът е продажба; ако вещта е незаместима - сключен е договор за изработка;
допълнителен критерий - като такъв може да се използва обстоятелството дали процесът на изработването е включен в съдържанието на договора или не, т.е дали той е релевантен или не.
критерий, който се използва само когато материалите се дават едновременно и от възложителя и от изпълнителя и в този случай - критерият е съотношението между материалите: ако напр. повечето материали са дадени от възложителя е изработка и т.н.

Изработка и трудов договор

Изработката се нарича в живота обикновено "граждански договор".
Трудовият договор е по-неблагоприятен за работодателя, отколкото изработката за възложителя доколкото трябва да се правят вноски за обществено осигуряване, работно време, отпуски, допълнително заплащане и т.н.
1.В зависимост от предмета на задължението на изпълнителя при трудовия договор се дължи работна сила, а при изработката - трудов резултат. Така че ако даденото лице се е задължило да идва всеки ден на работа за неустановен, неопределен срок безспорно е налице трудов договор, а ако се е задължило да изработи някакъв конкретен резултат - налице е изработка.
2.Трудовият договор е винаги intuito personae, а при изработката не е така.
3.При трудовия договор работникът или служителят е несамостоятелен - той изцяло е подчинен, или поне в голяма степен на изискванията и разпорежданията на работодателя - трудова дисциплина и т.н. Понеже няма никаква самостоятелност целият риск от неизпълнението на възложената работа се носи от работодателя. При изработката изпълнителят е самостоятелен и затова поначало рискът е за него, а не за възложителя.
4.Трудовият договор трябва да бъде сключен в писмена форма - за действителност, докато при изработката форма за действителност не е установена.

Изработка и поръчка

1.Договорът за изработка е двустранен и възмезден, докато поръчката поначало е едностранен и безвъзмезден.
2.При поръчката поначало довереникът действа за сметка на доверителя и рискът е за доверителя, докато при изработката е обратното: там поначало изпълнителят действа за своя сметка и на свой риск.
3.Изработката не е така тясно свързана с личността на изпълнителя - възможно е да се уговори личността на изпълнителя да бъде съществен елемент от съдържанието на договора, но поначало това не е така.
4.Изработката има за предмет материални действия, докато поръчката има за предмет - правни действия.
Въпрос 67 – Задължения на възложителя и изпълнителя.

Задължения на изпълнителя

1.Да изработи нещо съгласно уговореното или онова, което обичайно се очаква да бъде изработено.
1.1.Изпълнителят по силата на правилото на чл.259 е длъжен да извърши работата със свои средства. Правилото е диспозитивно. Изпълнителят може да изпълни работата както със свои, така и с чужди материали. В случай, че той действа със свои материали той отговаря за доброто качество на материалите (чл.261/2).
1.2.В случай, че изпълнителят изпълнява поръчката с чужди материали (на възложителя), той е длъжен да се грижи за тяхното запазване. Това задължение на изпълнителя не е установено изрично, но то следва от общото правило на чл.63/2 ЗЗД.
1.3.Изпълнителят не е длъжен да изработи дължимото лично, освен ако договорът е сключен с оглед на личните му качества.
1.4.Изпълнителят трябва да изпълни работата, така че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение( чл.261/1). Възможно е проектът или материалът, предоставени от възложителя да са неподходящи за изпълнението на работата. В такъв случай, тъй като изпълнителят е професионалист той трябва да предупреди възложителя за това обстоятелство и да поиска от него изменение в проекта или доставяне на подходящи материали. Ако не направи това отговаря за вреди по силата на правилото на чл.260/2. Ако обаче изпълнителят предупреди възложителя и възложителя не внесе изменения в проекта, нито пък достави подходящи материали изпълнителят има две възможности:
1.4.1.може да се откаже от договора - едностранно прекратяване на договора (чл.260/1).
1.4.2.може да изработи възложеното и в такъв случай има право на възнаграждение, независимо дали онова, което е изработено е годно или съответства на уговореното (чл.267/2).
1.5.Ако и доколкото във връзка с основната работа се налага извършването на някакви допълнителни работи поначало изпълнителят трябва да ги извърши. Възможно е обаче той да наруши задължението си. Различават се няколко хипотези:
1.5.1.може да изработи нещо, което по своя предмет се отклонява от уговореното - в такъв случай, ако отклонението е толкова съществено, че работата е негодна за нейното обикновено или уговорено предназначение възложителят може да развали договора или да търси по общия ред обезщетение за негативните вреди. В останалите случаи на отклонение от уговорения предмет възложителят не може да разваля договора, а може да избере някоя о т следните алтернативни възможности:
1.5.1.1.може да направи възражение за неизпълнен договор;
1.5.1.2.може да иска поправяне на вещта;
1.5.1.3.може да иска разноските за нейното поправяне, т.е. той сам може да поправи вещта, без разрешение на съда, за сметка на изпълнителя;
1.5.1.4.може да иска намаляване на възнаграждението.
1.5.2.може да се изработи вещ с недостатъци - в отклонение от изискванията за качество. Тогава възложителят разполага със следните възможности:
1.5.2.1.може да направи възражение за неизпълнен договор;
1.5.2.2.може да иска от изпълнителя да поправи, да отстрани недостатъците;
1.5.2.3.може сам да поправи вещта или да отстрани недостатъците без разрешение на съда и да иска стойността на поправката от изпълнителя;
1.5.2.4.може да иска намаляване на възнаграждението;
1.5.2.5.може вероятно (или поне така се приема), да иска и замяна на дефектната вещ с недефектна - това положение, което се приема от проф. Кожухаров е съмнително според Калайджиев, тъй като при изработката замяна не е уредена в закона, а при продажбата замяна е допустима само при родово определени вещи. Замяна е допустима при изработката, според Калайджиев, само ако е уговорена.
Очевидна е разликата между режима на отговорността за недостатъци при продажбата и при изработката:
при продажбата купувачът може винаги да развали договора, стига да са налице съществени недостатъци;
при изработката това е допустимо, само ако тези недостатъци са неотстраними и вещта е негодна.
Това различие в режима според Калайджиев е неоправдано и трябва да бъде коригирано. Разбира се тези правила са диспозитивни и възложителят може да се защити като уговори възможност за разваляне на договора за всяка хипотеза на вещ с недостатъци.
Това, което го няма при продажбата и то следва от самото съдържание на престацията на изпълнителя - възложителят може да развали договора и по време на изработването, ако стане ясно или явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата по уговорения или надлежен начин. Тук се говори за разваляне на договора, но формулировката на текста на чл.262/2 като че ли дава основание да се приеме, че възложителят може да прекрати договора и без вина на изпълнителя.
Тези посочени права на възложителя, които от друга страна представляват отговорност за изпълнителя, се погасяват в 6 месечен давностен срок, а в случай на строителни работи - срокът е 5 годишен.
Възможно е освен това да се уговори освобождаване от отговорност за недостатъци и за отклонение в предмета съгласно общото правило на чл.94 ЗЗД:
Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност.
Т.е. изпълнителят може да се освободи за отговорност при обикновена небрежност. Тук отново откриваме разлика между режима на продажбата и режима на изработката: при продажбата, съгласно правилото на чл.193/3: Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
Освобождаване от отговорност за недостатъци е недопустимо.
Ако няколко лица са се задължили да изпълнят заедно една работа те по силата на закона отговарят солидарно. Това правило е диспозитивно и може да се уговори разделна отговорност.
Възможно е изпълнителят да е в забава. Тогава:
рискът от случайното погиване или повреждане на материала, ако до момента на забавата се е носел от  възложителя, преминава върху изпълнителя;
в случай на забава възложителят може да иска от изпълнителя предаване на работата, т.е. той има иск за реално изпълнение, заедно с мораторно обезщетение;
в случай на забава няма ограничения: възложителят може да развали договора, като правилото на чл.262/2 намира приложение и за случаите на забава. Т.е. възложителят може да прекрати договора и преди изпълнението на работата, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да я изпълни в установения срок.
2.Изпълнителят е длъжен да предаде изработеното. Предаването представлява фактическо връчване. Традиционно се приема, че с предаването и с приемането се прехвърля собствеността върху изработеното - чл.24 ЗЗД. Има и друго виждане: според него собствеността върху изработеното се прехвърля в момента на изработването, на извършването на изработването, т.е. в момента на изпълнението на първото задължение (най-напред се изпълнява работата и после се предава). Това виждане е изправено пред непреодолими трудности с оглед на доказването в случай на спор.

Задължения на възложителя (поръчващия)

1.Да окаже необходимото съдействие. Това задължение или поне е част от него е уреден в чл.260. Последиците от неизпълнението на това задължение са:
1.1.изпълнителят може да се откаже от договора;
1.2.изпълнителят има право на възнаграждение, когато е изпълнил работата, но тя е негодна или изобщо изпълнението е станало невъзможно.
2.Да приеме извършената работа. Приемането трябва да се различава от получаването (задължение, което е налице при продажбата). Приемането, освен фактическото получаване на изработеното, включва още един елемент, а именно: одобрение на работата, признание, че работата съответства на уговореното. Затова при предаването на работата възложителят трябва да я прегледа. Ако има явни недостатъци, които могат да бъдат открити при обикновен преглед, той трябва да направи възраженията си незабавно, при преглеждането на работата. В случай, че недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, поръчващият трябва да уведоми изпълнителя за тях, веднага след откриването им. Ако той не направи такова уведомление във всеки от двата случая, при явни и скрити недостатъци по силата на необоримата презумпция, установена в чл.264/3 работата се смята за приета. Уведомяване за недостатъците не е необходимо само в случай, че изпълнителят е знаел за тях.
2.1.Последици от приемането.
2.1.1.Става изискуемо задължението да се заплати възнаграждението (по общия ред).
2.1.2.Рискът преминава върху възложителя
2.1.3.Сроковете за претенции за недостатъци, а и за отклонения в предмета започват да текат от момента на приемането.
3.Да заплати възнаграждение. Възнаграждението поначало се определя в пари. То може да се определи по два начина (чл.266):
3.1.Общо за цялата работа – ал.2. Според някой автори тази алинея е израз на института за непоносимост на престацията, но според Калайджиев не е точно така, защото за да има непоносимост трябва да има голяма разлика в условията, голяма промяна в условията, а една обикновена промяна в цената като че ли не води до непоносимост.
3.2.По единични цени – ал.1. Това означава да се определи по отделни работи или вещи. В такъв случай “размерът му се установява при приемането на работата.". Т.е. възнаграждението се определя не при сключването на договора, а след изпълнението на задължението на изпълнителя. На практика днес много често при изпълнението на договори за строителство и за строителни работи се определя точно по този начин.
Задължението за заплащане на възнаграждение поначало се изпълнява след предаването и приемането на работата, ако друго не е уговорено.
Неизпълнението на това задължение, тъй като то поначало има за предмет парична сума е основание изпълнителят да търси мораторна лихва по чл.86:


Въпрос 68 – Особености при прекратяване на договора за изработка. Разваляне.

Прекратяване на договора

1.С изпълнение на задълженията на страните и въобще на всички общи основания за прекратяване на облигационното отношение.
2.Смъртта на изпълнителя или неспособността му да извърши работата прекратява договора, освен ако той не е intuito personae и наследниците се съгласят да продължат изпълнението. Т.е. по принцип дори и договорът да не е intuito personae наследниците не са длъжни да изпълнят работата, освен ако не се съгласят. В този случай, ако договорът се прекрати поръчващият трябва да заплати извършената работа и вложените материали, съобразно уговореното възнаграждение, т.е. в тази част, в която е била изпълнена работата.
3.Договорът може да бъде развален в горните случаи и това също ще доведе до прекратяването му.
4.В случай на невиновна невъзможност - вж. различните хипотези на невиновна невъзможност от гледна точка на изпълнителя на задължението за изработване на уговореното.
5.В случай на пълна невиновна невъзможност договорът се разваля по право.
6.В случай на частична невиновна невъзможност според правилото на чл.267/1/изр.2:
7.В случай на невиновна невъзможност за изпълнителя, ако тази невъзможност се дължи на неизпълнението на задължението за оказване на съдействие от страна на възложителя, възложителят дължи възнаграждение - чл.267/2.
8.Особено основание за прекратяване на договора е уредено в чл.268: Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар и изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
Това право да се прекрати договора принадлежи на възложителя. Основателността на причините е чисто фактически въпрос, който се преценява от съда. Не е необходимо изпълнителят да е виновен. Но в този случай възложителят трябва да заплати направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил.

Въпрос 69, 70 - Наем. Понятие и сключване на договор за наем

Правен режим:
чл.228 - 239 ЗЗД.

Чл.228. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.
Чл.229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.
Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.
Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.
Чл.230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.
Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.
Чл.231. Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тия поправки, наемателят има правата по ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността й срещу наема.
Когато вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89
Чл.232. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й.
Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Чл.233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.
Чл.234. Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.
Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.
Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.
Чл.235. Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост.
Чл.236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.
Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Чл.237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.
Чл.238. Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.
Чл.239. Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго.

Определение

Наемът е договор, при който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

1.Двустранен.
2.Възмезден.
3.Консенсуален.
4.Облигационен - в смисъл, че не поражда вещно действие.

Разграничения

Наем и продажба

1.Продажбата има вещно действие, а наемът - няма.
2.Наемът има за предмет непотребими вещи, докато при продажбата такова изискване няма.
3.Наемът винаги е ограничен във времето, тъй като той прехвърля временно ползването.
4.При наема престациите на страните са със трайно изпълнение, с непрекъснато изпълнение.
5.Двата договора са двустранни, консенсуални и възмездни.

Наем и заем за послужване

Наемът е двустранен, възмезден и консенсуален договор, докато заемът за послужване е едностранен, безвъзмезден и реален.
И двата договора учредяват ползване върху вещи, което право на ползване има облигационен, а не вещен характер.

Наем и заем за потребление

1.Заемът за потребление има за предмет заместими вещи, а наемът  поначало - незаместими и непотребими вещи.
2.Заемът за потребление има вещно действие и прехвърля вещни права, по-специално - право на собственост.

Наем и договори, с които се учредява вещно право на ползване

1. При последните се учредяват вещни права, докато правото на ползване, което възниква от наема няма вещен, абсолютен характер
2. Самото право на ползване има строго личен характер и не може да се прехвърля и наследява, докато правото на ползване, което възниква от договора за наем няма такъв строго личен характер.

Елементи на договора

1.Съгласие
1.1.предмет на съгласието – не е реален, а консенсуален
1.2.форма - неформален. Съществува разбира се изискването за форма на доказване (чл.237).
2.Страни. По принцип няма ограничение на кръга на лицата, които могат да бъдат наематели. Но за наемодателя има поне едно ограничение: ако договорът за наем е със срок, по-голям от 3 години, лицето, което сключва договора за наем трябва да има разпоредителни права, така че ако то е пълномощник, то трябва да е овластено за такъв вид действия. Съсобственикът напр. не може да сключва договори за наем за срок, по-дълъг от 3 години с предмет - съсобствената вещ, ако не е упълномощен за това от останалите съсобственици (може да го прави само със собствената си идеална част).
3.Предмет
3.1.вещта - могат да бъдат всякакви вещи, стига да няма някаква специална забрана: движими, недвижими, собствени, чужди, бъдещи, дори и вещи, които са extra comercio (понякога). Не могат да се отдават под наем вещи на техния собственик. Поначало не могат да се отдават под наем заместими и потребими вещи - не могат да се използват и да се върнат след това същите. Ако се отдаде под наем потребима вещ и се върне след това подобна, а не същата - това няма да бъде наем, а заем за потребление.
3.2.цена - цената поначало се определя в пари, но е възможно наемателят да престира и нещо друго:
3.2.1.други вещи;
3.2.2.ВС - възможна е комбинация между наем и задължение за издръжка и гледане (наемателят издържа и гледа наемодателя);
3.2.3.услуги.
4.Продължителност - договорът за наем може да бъде със срок:
4.1.определен срок;
4.2.неопределен срок.
Не може да бъде поначало по-дълъг от 10 години (в Закона за приватизацията се допуска по-дълъг срок). Ако договорът за наем по ЗЗД е със срок по-дълъг от 10 години, тогава договорът не е нищожен, а просто тази уговорка няма сила и той се смята за договор, сключен за 10 години.
4.3.може да бъде и под условие.
4.3.1.отлагателно
4.3.2.прекратително

Въпрос 71 - Задължения на страните по наемния договор

Задължения на наемодателя

1.Да предаде наетата вещ. За да може вещта да се ползва от наемателя тя трябва да му бъде предадена, наемателя да стане държател на вещта.
1.1.Какво се предава - наетата вещ (не друга) заедно с всичките й принадлежности
1.2.Как се предава - в състоянието, което отговаря на ползването, за което вещта е наета – чл.230/1 - (за разлика от продажбата - при която вещта трябва да бъде предадена в състоянието, в което тя се е намирала в момента на сключването на договора или на преминаването на собствеността и риска). При наема задължението на наемодателя е по-тежко: вещта трябва да отговаря или на уговореното или на съответното ползване, за което се наема. Често се прави опис при предаването на вещта. При липса на опис се счита, че вещта е предадена в добро състояние по силата на презумпцията, установена в чл.233/ал.1/изр.4: До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Но тази презумпция е оборима и наемателят може да доказва противното.
1.3.Мястото на предаването - определя се по правилата на чл.68 ЗЗД:
Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:
а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;
в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
1.4.Време на предаването - важи общото положение, че най-напред се предава вещта, а после се плаща цената. Но това е едно общо положение, което може да бъде отменено от страните.
1.5.Разноските по предаването - в тежест на наемодателя поначало с разноските по предаването. Кожухаров: наемът е в известен случай продажба на ползването от веща. Затова наемодателят ще трябва да понесе напр. Разноските по описа (чл.233/1), а наемателят – разноските по съставянето на договора (чл.186/1).
1.6.Опис - съставяне на опис при предаването на вещта. И двете страни имат интерес от това. Той е доказателство за състоянието, в което е предадена и приета наетата вещ (виж 1.2.).
1.7.Неизпълнение - наемодателят може да има и вина или на няма вина:
1.7.1. невиновна невъзможност:
1.7.1.1.пълно неизпълнение - не може да предаде на наетата вещ наемателя (наемодателят няма вина) - договорът се разваля по право.
1.7.1.2.частично неизпълнение - не е предадена на време или в надлежно състояние - отношенията между страните се уреждат по общите правила чл.89 ЗЗД:
При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
1.7.2.виновна невъзможност:
1.7.2.1.не предал наетата вещ на наемателя В този случай наемателят има следните възможности:
да иска реално изпълнение, заедно с обезщетение за вреди
да развали договора по реда на чл.87
1.7.2.2.да не е предал веща в надлежно състояние, вещта да има недостатъци или вещта да няма качествата, които наемодателят е гарантирал на наемателя. В този случай наемателят има следните възможности:
да иска отстраняване на недостатъците и обезщетение за вреди на общо основание
да ги отстрани сам (чл.80/1 и чл.231/2).
да иска да бъде освободен от наемната цена до отстраняване на дедостатъците или да иска да бъде намалена цената съобразно годността на вещта.
да развали договора по реда на чл.87, като остава и възможността на претендира за вредите по чл.230/2.
1.8.Неотговорност – за наемодателят не възниква отговорност ако:
1.8.1.недостатъците са били известни на наемателя по време на договарянето
1.8.2.наемателят е могъл да узнае за тях при обикновено внимание. Виж 1.2. Но и в този случай наемодателят отговаря, ако изрично е уверявал наемателя, че даден недостатъ не съществува.
1.9.Нездравословни жилища – чл.230/3 ЗЗД. Наемодателят носи пълна отговорност, ако недостатъцине на веща могат да увредят наемателя или членовете на неговото домакинство. Според проф. Кожехаров целта на тази норма е да се даде на наемателя възможност да прекрати договора, когато пожелае и без страх от отговорност с едностранно изявление (въпреки че договорът, който е сключел е срочен), не да се санкционира наемодателя.
2.Да поддържа наетата вещ. Това задължение тежи върху наемодателя през цялото време на действие на договора, през целия наемен период - задължение за продължително изпълнение. Трябва да се направят някои разграничения:
2.1.Не всичко необходимо за поддържането на веще тежи върху наемодатиля:
2.1.1.дребните поправки, които се дължат на обикновеното потребление на вещта са за сметка  на наемателя чл.231/1 ЗЗД
2.1.2.всички останали разходи по поддържането на вещта са за сметка на наемодателя, освен ако наемателят виновно е причинил повредите на вещта; поначало задължението на наемодателя се ограничава до поддържането на вещта - той няма задължение да прави подобрения във вещта, освен ако това не е уговорено. Нито пък поначало наемодателят има задължение да извършва преустройства във вещта, освен ако той не се е задължил за това.
2.2.Последиците от неизпълнението на това задължение:
2.2.1.Наемателят може да иска от наемодателя да поправи вещта.
2.2.2.Може сам да поправи вещта и да прихване стойността на поправката срещу наема
2.2.3.Наемателят може да иска намаляване на цената
2.2.4.Наемателят може да развали договора
2.2.5.Това са алтернативни възможности, но наемателят може заедно със всяка една от тях да иска и обезщетение за вреди, ако е претърпял такива.
3.Да обезпечи спокойно ползване на вещта. Това означава:
3.1.Лични действия - да се въздържа от всичко, което би осуетило, затруднило или попречило на наемателя да ползва спокойно вещта.
3.1.1.не може да си възвръща фактическата власт докато договора е в сила. Срещу него наемателят разполага с иска по чл.76 ЗС. В този случай, ако наемодателят отнеме фактическата власт, той отговаря за вреди, а наемателят не дължи естествено и наем.
3.1.2.не може да влиза в помещенията без съгласието на наемателя.
3.1.3.не може да извършва основен ремонт или да прави подобрения (освен ако не е било уговорено) и по този начин да пречи на наемателя да ползва вещта - разбира се той може да извършва необходимите поправки (за запазването и поддържането на вещта).
3.1.4.не може да отдава същата вещ на трето лице повторно под наем.
3.1.5.не може да продава вещта, без да се погрижи за правата на наемателя. Може да продаде вещта, но в този случай би трябвало да сключи уговорка с новия собственик, по силата на която правата на наемателя да бъдат запазени.
3.2.Фактически действия на трети лица. Наемодателят не отговаря за посегателства върху вещта, извършени от трето лице – в такъв случай наемателят трябва сам да се защитава, евентуално с иска по чл.76 ЗС, при това наемателят има задължение да съобщава на наемодателя за всяко посегателство върху вещта, извършено от трето лице (чл.233/3).
3.3.Отстранение. Наемодателят може и да не е собственик на вещта. Но той отговаря за обстоятелството, че някое трето лице има права върху отдадената в наем вещ, защото в следстие на това, че трето лице предяви правата си, позването на наетата вещ от наемателя може да бъде изцяла или отчасти отнето. В следствие на това наематиля може:
3.4.да бъде освободен от плащането на наема за времето, през което е бил лишен от ползването;
3.5.да развали договора;
3.6.да иска обезщетение за претърпени вреди.

Задължения на наемателя

1.Да плаща наемната цена. Ако няколко лица са наели една вещ те не отговарят солидарно, а разделно. Изключение от това правило е уредено само, когато вещта е наета от единия съпруг и задължението е поето за задоволяване на семейни нужди - по силата на чл.25/2 СК двамата съпрузи отговарят солидарно за заплащането на наемната цена. Естествено става въпрос за солидарна отговорност на двамата съпрузи, ако това е семейно жилище, но ако това е жилище или някакъв имот, който само единия съпруг ползва сам за някакви негови нужди - тогава те не отговарят солидарно.
1.1.Да понася т.нар. консумативни разноски (съпровождащи наема престации). Плаща освен наемната цена: ток, парно, вода и т.н. Поначало тези разноски са в тежест на наемателя. Понася дребните поправки на вещта, които се дължат на обикновеното износване.
1.2.Цена. Поначало наемателят престира наемна цена, след като му бъде предадена вещта, но това е правило, което е диспозитивно и дори обичайно. Масовата практика в момента е да се предплащат аванси.
1.3.Място на плащането. Това е едно парично задължение и за него важат общите правила  на чл.68 ЗЗД
1.4.Време на изпълнение. Възможни са различни уговорки.Най-често наемната цена се плаща периодично (месечно) - възможно е да се уговорят и други интервали от време. Възможно е да се предвиди също така, че наемателят ще плати една глобална сума за целия срок на договора.
1.5.Последици от неплащане.
1.5.1.дължи лихви от деня на забавата
1.5.2.наемодателят може да развали договора по чл.87.
1.5.3.Давностният срок за вземането на наемната цена е 3 години.
2.Да пази вещта и да си служи с нея като добър стопанин. Поначало той трябва да използва вещта с оглед на онова предназначение, с оглед на което е сключен договора за наем - напр. ако е отдадено помещение за жилище то не би следвало да се използва за офис или обратното. С оглед на това задължение наемателят е длъжен да понася дребните поправки за поддържането и запазването на вещта, длъжен е да съобщава на наемодателя за всяко посегателство върху вещта и при неизпълнение на това задължение наемодателят може да развали договора, като потърси и обезщетение за вреди.
3.Да върне вещта.
3.1.Кога се връща - Поначало вещта трябва да се върне в деня, когато се прекратява наемното правоотношение.
3.2.Какво се връща  - Наетата вещ, заедно с всички нейни принадлежности, а не друга вещ. Вещта трябва да бъде върната в състоянието, в което и била получена. А ако не е бил направен опис се предполага, че тя е била получена в добро състояние (което е една оборима презумпция). Ако на вещта са нанесени вреди съществува оборима презумпция, че наемателят е причинил виновно тези вреди, поради което той отговаря за тях. Той може да се освободи от тази отговорност, ако докаже липсата на вина. Нещо повече: по силата на правилото на чл.233, ал.1: Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако се докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние
3.3.Подобренията. Възможно е наемателят да е извършил подобрения във вещта. В такъв случай, той като наемателят е държател и не разполага с правата на владелеца, а още по-малко с правата на добросъвестния владелец той може да търси стойността на тези подобрения в зависимост от основанието на което ги е направил. Ако е бил сключил договор за изработка с наемодателя той може да ги търси на базата на договора за изработка. В противен случай той може да прибегне или до правилата за гесцията или до правилата за неоснователното обогатяване. Но той няма право на задържане, тъй като не е добросъвестен владелец. Ако наемателят не върне вещта навреме наемодателят може да търси от него наемната цена за времето, през което наемателят е продължил ползването и вредите от произволното ползване. В този случай -иск за  опразване на имота, т.е. това е един иск за връщане на имота. Разбира се, ако наемодателят е собственик и ако желае може да води и ревандикационен иск, но това за него е доста по-трудно, тъй като той трябва да докаже активната си легитимация.

Въпрос 72 - Прекратяване на наемните отношения

Договорът за наем може да бъде прекратен , ако е срочен с изтичането на срока.

Специално правило на чл.236, ал.1 ЗЗД: Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.
Тази норма урежда т.нар. фигура на мълчаливото подновяване на срочния договор за наем (tacita reconductio). Тук има спорове дали това е същият договор за наем или е налице някаква новация. Разбира се обаче това мълчаливо подновяване е възможно само в случай, че наемодателят не се противопостави. Ако той се противопостави на ползването, настъпват последиците от неизпълнението на задължението за връщането на вещта: дължи се обезщетение за вреди, цена на ползването и т.н.
Ако договорът за наем е безсрочен, той може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие.Ако е уговорен на ден, т.е. по дни - това предизвестие може да бъде едноднево. Тези правила са диспозитивни и се прилагат, ако страните не са уговорили друго.
Договорът за наем може да бъде и развален от изправната страна. Особеното при развалянето е, че тъй като задълженията са с трайно изпълнение, развалянето има действие за в бъдеще.
Договорът се прекратява и в случай, че вещта погине.
Договорът може да бъде прекратен и в хипотезите на чл.237 ЗЗД:
При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.
Третото лице, което не е страна по договора за наем може с ревандикационен иск да си получи вещта.
Особена хипотеза за прекратяване на договора в чл.235 ЗЗД:
Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост.

Въпрос 73 - Пренаемане

Пренаемането е съглашение, с което наемателят отстъпва цялата или част от вещта на пренаемателя срещу заплащане на някаква наемна цена.
Това е договор, с който наемателят сключва на свой ред договор за наем с трето лице-пренаемател.
Наемателят по ЗЗД може да пренаема части от вещта, без да е нужно съгласието на наемодателя, освен ако е уговорено друго.
При пренаемането традиционно се изследват три групи отношения:
1.Между наемател и пренаемател - това са отношенията по един договор за наем с особеността, че пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Така че договорът за пренаемане не може да бъде сключен за по-дълъг срок от договора за наем, нито пък този договор за пренаемане може да има сила, в случай, че договорът за наем бъде прекратен на някакво основание: правата на пренаемателя отпадат с отпадането на правата на наемателя.
2.Между наемодател и пренаемател - те не са страни по облигационно правоотношение и затова пренаемателят няма никакви права спрямо наемодателя. Но наемодателят по силата на специалното правило на чл.234/3 ЗЗД има пряк иск за цената: Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. Той може да търси цената, която пренаемателят дължи на наемателят (пренаемодател) направо от него (пренаемателя). Всъщност това е едно рефлексно действие на договора за пренаемане. Освен това пренаемателят не може да противопостави на наемодателя преждевременно направените плащания, т.е. ако той, преди задължението му да е станало изискуемо е платил наемната цена на наемателя, той ще плаща втори път, ако наемодателят поиска от него тази цена. Напр. ако е казано, че наемната цена по договора по пренаемане се плаща на първо число на месеца и ако пренаемателят е платил на наемателя на тридесето число на предходния месец, той ще плати втори път, ако от него е поиска такова плащане от наемодателя. Но пренаемателят може да противопостави на наемодателя редовните плащания, които вече е извършил и които са били извършени в срок. Това се отнася не само до плащането, но и до останалите погасителни способи: напр. ако на падежа наемателят е опростил за съответното време наемната цена и до този момент наемодателят не е предявил претенции, той не може след падежа  да иска тази цена от пренаемателя.
Проф. Кожухаров приема, че това пряко задължение на пренаемателя към наемодателя за цената било случай на солидарна отговорност, тъй като наемодателят може да търси цената както от наемателя, така и от пренаемателя. Калайджиев: в случая като че ли се касае за неистинска солидарност, защото в закона не е уредена солидарност.
3.Между наемодател и наемател - Пренаемането не променя това отношение по никакъв начин. Но ако пренаемането е било забранено от наемодателя, то може да бъде основание за разваляне на договора за наем - важат всички последици от неизпълнението на едно задължение.

Въпрос 75 - Заем за послужване

Правна уредба:
Чл.243. С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
Чл.244. Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.
Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.
При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.
Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
Чл.245. Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.
Чл.246. Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.
Чл.247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.
Чл.248. При заема за послужване намира съответно приложение чл. 233.
Чл.249. С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.
Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

Определение

Заемът за послужване е договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне.

Отграничения

Заем за послужване и влог

Договорът за влог се сключва в интерес на влогодателя - кредитор, а заемът за послужване се сключва в интерес на заемателя - длъжник.
Разлики в целия режим.
Близостта:
безвъзмездни;
 реални;
едностранни и т.н.

Заем за послужване и дарение

3.Заемът за послужване винаги е срочен договор.
4.Дарението има вещен ефект, а заемът за послужване не.

Заем за послужване и наем

1.Наемът е двустранен, възмезден и консенсуален договор, докато заемът за послужване е едностранен, безвъзмезден и реален.
2.И двата договора учредяват ползване върху вещи, което право на ползване има облигационен, а не вещен характер.

Правна характеристика

1.Реален договор - липсата на предаване е пречка да се породи действие. Обаче, в случай, че няма предаване е възможно  да се сключи предварителен договор за заем за послужване. Калайджиев: такъв договор може да се сключи, тъй като той не е забранен. Някои автори смятат, че режимът за дарението трябва да се прилага и за заема за послужване, а предварителен договор за дарение е забранен с императивно правило. Тук обаче законът изрично урежда предварителен договор за заем за потребление, който също може да бъде безвъзмезден и едностранен, а някаква принципна разлика от икономическа гледна точка между безвъзмездния едностранен заем за потребление или заем за послужване не се открива.
2.Едностранен - възникват задължения само за заемателя. В някои случаи могат да възникнат задължения от нови юридически факти за заемодателя. В този случай договорът за заем за послужване става несъвършено двустранен договор, но не може да стане двустранен.
3.Безвъзмезден - по дефиниция. Ако отношенията са възмездни е налице наем.
4.Облигационен - в смисъл, че няма вещен ефект.
5.Договор, при който личността на заемателя е съществен елемент от съдържанието на договора и затова презаемането е забранено и смъртта на заемателя е основание за прекратяване на договора.

Страни

1.Заемател - може да бъде всяко лице
2.Заемодател - може да бъде само дееспособно физическо лице. Тук важи ограничението на чл.73/3 СК (както и при дарението):
Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.12, ал.3
Разбира се еманципираният непълнолетен може да заема.

Предмет

Могат да бъдат: само индивидуално определени вещи - това следва от реалния характер на договора (предаване):
1.Движими вещи;
2.Недвижими вещи;
3.Собствени вещи;
4.Несобствени (чужди) вещи
Заемът за послужване поначало има за предмет непотребими вещи защото се връща същата вещ. Но договорът за заем за послужване може да има за предмет и потребима вещ, ако тя се върне, ако тя не се потребява: напр. бутилката вино, която един търговец на вина заема и я излага на своята витрина, след което я връща, вече осигурил си клиентела.

Елементи

1.Съгласие
2.Форма - неформален
3.Основание - проблемът се поставя и при заемът за потребление и при влога. Има известни спорове за основанието на заемодателя в случая. Според господстващото виждане в по-старата френска теория основанието при всички тези реални договори е самият реален момент, т.е. самото предаване на вещта. Според други автори основанието би следвало да бъде същото, как то при дарението: animus donandi. Но може би все пак трябва да се приеме виждането, че основанието на заемодателя е близко до това на дарителя, но не е съвсем същото, защото има известна разлика в действието на договорите: целта отново е да се направи безвъзмездна услуга, но има и разлика, защото заемът за послужване няма вещен ефект, той е срочен договор и т.н.
4.Срок - съществен елемент от договора. Договорът е винаги срочен - временно ползване. Срокът може да бъде установен, посочен в самия договор. Ако не е посочен, срокът се определя от ползването на вещта.

Действие на договора

Задължения за заемателя

1.Да си служи с вещта съобразно с уговореното, а ако нищо не е уговорено - съобразно с нейното предназначение.
2.Не може да събира плодовете от вещта, освен ако друго е уговорено
3.Длъжен е да пази вещта, като трябва да я пази с грижа, която е по-голяма от онази на добрия стопанин - трябва да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи. Тази по-голяма грижа е следствие от едностранния и безвъзмезден характер на договора. Няма никакво значение дали заемателят е предвидил или е могъл да предвиди опасността от погиването на вещта, нито има значение дали заемателят е скрил от заемодателя, че има аналогична собствена вещ - при всички положения той отговаря по установения в закона начин.
4.Длъжен е да посреща обикновените разноски по поддържането, запазването и използването на вещта.
5.Да съобщава на заемодателя за посегателствата върху вещта и вредите, причинени от трети лица
6.За разлика от наема, заемателят не може да предава другиму заетата вещ.
В случай, че заемателят наруши някое от тези несамостоятелни задължения той отговаря. От една страна той отговаря по реда на чл.233 ЗЗД:
Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.
Заемателят отговаря следователно:
за виновното поведение на членовете на неговото домакинство.
ако е нарушил задължението си за пазене и служене с вещта, заемателят отговаря и за случайно събитие, но може да се освободи от тази отговорност, ако докаже, че вещта би погинала или би била засегната и при неговата изправност, но тежестта е върху него.
ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
7.Да върне вещта в състоянието, в което я е взел - ако не е бил направен опис се предполага, че е получил вещта в добро състояние.
8.Трябва да върне и плодовете на вещта, ако не е уговорено друго.

Задължения за заемодателя

Заемодателят няма задължения, които да произтичат от самия договор. В негова тежест обаче могат да възникнат задължения от  допълнително проявили се ЮФ. Уредени са два такива случая:
1.Заемодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазването на вещта, ако са били необходими и неотложни. При това заемателят има право на задържане по ч.91 до заплащането на тези разноски:
Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Не е уреден въпросът за полезните разноски, но вземането за полезните разноски трябва да се определи в зависимост от ЮФ, при който те са били положени. Възможно е да има договор между заемателя и заемодателя и тогава заемателят може да търси полезните разноски на базата на този  договор (напр. договор за изработка). Може заемателят да е действал като гестор, може да ги търси на база - неоснователно обогатяване. Но тъй като заемателят е държател той няма право на задържане за полезните разноски поне според Калайджиев, тъй като за извънредните разноски той има право на задържане, защото това е предвидено в закона, но поначало право на задържане като че ли извън случаите, постановени в закона и чл.91 ЗЗД не биха могли да се търсят. Спорен въпрос.
2.Ако вещта е имала скрити недостатъци, ако заемодателят виновно не е съобщил на заемателя за тези недостатъци и ако от тях заемателят е претърпял вреди.

Прекратяване на договора

Договорът по принцип е срочен. Срокът се смята уговорен в полза на заемателя (на длъжника) това означава, че заемодателят-кредитор  не може да иска вещта преди изтичането на срока. Но все пак са предвидени три изключения от това положение:
1.Ако заемателят неотложно се нуждае от вещта поради непредвиден случай - той ще трябва да доказва, че е неотложно и че случаят е непредвиден.
2.Заемодателят може да иска вещта преди срока, ако заемателят си служи с вещта по начин, различен от уговореното, т.е. ако той нарушава своето задължение за служене и пазене.
3.В случай на смърт на заемателя - чиято личност е съществен елемент от съдържанието на договора.
Ако срок не е уговорен или срокът на ползването не може да се установи заемодателят може да иска вещта веднага.

Последно променен на Петък, 01 Юни 2007 13:09
 
Банер